На 1 февруари 1945 г. Народният съд произнася най-масовите смъртни присъди

На 1 февруари 1945 г. Народният съд произнася най-масовите смъртни присъди в новата ни история и се дава начало на заличаването на елита на българската нация по това време. Наречен " Кървавият четвъртък ", този ден бележи кърваво леке в паметта ни, а през днешния ден се отбелязва като Ден на респект към жертвите на комунистическия режим.

Така нареченият Народен съд е ексклузивен правосъден орган, основан след окупацията на Царство България от Червената войска на Съюз на съветските социалистически републики и преврата на 9 септември 1944 година от властта на Отечествения фронт в нарушаване на настоящата по това време Търновска конституция. Функционира в интервала декември 1944 година – април 1945 година, като вследствие на активността му е обезглавен държавният, политическият и боен хайлайф на страната

За съдиите в Народния съд няма условие за учебен ценз, в това число и юридически.

" Никой не би трябвало да бъде оневинен! И никакви съображения за човечност и състрадание не би трябвало да играят каквато и да е роля ", са заповедите на Георги Димитров. Висшите ръководители на компартията в София, с които той води непрекъсната връзка по този въпрос, са Трайчо Костов и Вълко Червенков.

От всички подсъдими на 1 февруари няма нито един оневинен. Смъртните присъди получават тримата регенти на малолетния цар Симеон II, 8 царски съветници, 22-ма министри от държавните управления след 1941, 67 депутати от 25-тото Народно заседание, 47 генерали и висши офицери. На пожизнен затвор са наказани 4 някогашни министри (проф. Михаил Арнаудов, Константин Муравиев, Вергил Димов, Руси Русев), 2 царски съветници, 22 депутати, няколко професори... .

Присъдите не подлежат на обжалване, като смъртните са изпълнени незабавно.

Държавното радио предава онлайн оповестяването на решенията на Първи и Втори правосъден, а към Съдебната палата е призован е протест, на който се скандира „ гибел ”. За сравнение Нюрнбергският арбитражен съд постановява 14 смъртни присъди на висши нацистки функционери, а в Япония наказаните са 9. 

Общо за активността си Народеният съд издава 9550 присъди в 135 правосъдни процеса. На гибел са наказани общо 2730 души, а 305 получават пожизнен затвор. Около 200 души от наказаните на гибел са избити още преди провеждането на правосъдните процеси. Изселени са 4325 фамилии на близки на наказаните – близо 12 000 души. Конфискувани са предприятия, недвижими парцели и движимости...

Присъдите на Народния съд са посочени като едно от закононарушенията на комунистическия режим в признатия през 2000 година от 38-то Народно заседание Закон за оповестяване комунистическия режим в България за незаконен.

Датата 1 февруари, на която се прави най-масовото осъществяване на смъртни присъди в българската история, е оповестена Ден на респект към жертвите на комунистическия режим през 2011 година

Предложението е президенти – Желю Желев (1992 – 1996) и Петър Стоянов (1997 – 2002). 

В записките си, издадени през 1964 година, кралица Йоанна Българска, брачната половинка на цар Борис III и майка на малолетния през 1945 година престолонаследник Симеон II, разказва последните мигове на наказаните на гибел политици, държавници и висши военни на 1 февруари 1945 година

Самата Йоанна е принудена да напусне страната през 1946 година със фамилията си и да живее в заточение. 

Ето по какъв начин тя вижда този драматичен епизод от българската история...